Мой вариант на добруджанска носия.Сукмана е изработен от мек вълнен плат. Ризата от памучно хасе с машинна бродерия. изработвам по индивидуални размери с предварителна заявка.
Етикет: етнос
Женска северняшка носия
Това е мой вариант на северняшка женска носия. Състои се то риза от памучно хасе с машинна бродерия. Бръчник и престилка от габардин. Много подходяща за танцови състави, много лека и ненатоварваща.
Мъжка тракийска носия
Мъжка риза с бродерия
Мъжка риза с машинна бродерия. Ризата е от памучно хасе.
Дамска риза с бродерия
Съвременна дамкса риза с машинна бродерия. Ризата е от памучно хасе.
Комплект бижута с българска шевица
Бижута изработени от панама с бродерия кръстат бод. Една много добра идея за допълване цялостната визия на носията. А също така и за по-специален повод.
Чернодрешна мъжка носия
Риза.Тя е винаги от бяло платно с туникообразна кройка, дълга е до над коленете, има ниско или високо огърлие или до китките не много широки ръкави с маншети за младите и без маншети за старите мъже. Често пъти мъжките ризи са покрити с везмо по огърлието, покрай пазвения разрез или по ръкавите. Различията са повече в означенията на дрехата: кошуля у белодрешковците и риза у чернодрешковците. В съответните райони тия названия са и при женската риза. Обща традиция у мъже и жени е неносенето на долни гащи.
Пояс.Всички мъже носят до 20-30 см широк и до 2.5 – 4 м дълъг вълнен пояс, най-често черен, тъмночервен, по-светло червен или тъмносин. Пояси с бял цвят са изключение. Съществуват и различия и в начина на опасването на разни места. Пастирите обикновено опасват допълнително върху тъкания пося и кожен – силях. Последният е с различни прегради, служещи като джобове. Вместо силях често опасват върху вълнения пояс тесен ремик (колан, каиш), закопчаван с обикновена тока (белчуг).
Калпак.Шапката (гугла, калпак), която носят мъжете, е от агнешка или овча кожа, полусферична или цилиндрична по форма с сравнително високо остригана вълна навън или кожена подплата отвътре. Цилиндричните форми обикновено не са носени с издърпване нагоре, а биват нагънати така, че да се приближават до плоските.
Накити.Мъжкото облекло не е съчетано с металически накити освен у богатите среди, които са употребявали броеници, кюстеци за часовниците, пръстени, цигарлъци и табакери. В повечето случаи при мъжките накити няма пряко наследство от по-дълбока старина. С накитите се означава и социалното различие в обществото.
Гащите са с много широка кройка от коленете нагоре, а от коленете до глезените крачолите плътно прилягат до краката.При връзването към тялото става с връв или ремък, навървен в нарочен подгъв по горния ръб – учкур, въркузун. Вследствие на това облечената дреха се набира на множество гънки и придобива характерен вид на шалвари, чието дъно увисва повече или по-малко отпред, отдире или между краката. Тази дреха се нарича потури, чешири, шалвари, гащи.
Поясът е значително дълъг и е по-широк от този на белодрешковците. Опасва се с постоянна тенденция да покрие по-голяма част от корема, не така стегнато и надиплено, както при първия тип, дори явно халтаво и усукано, като се спуска ниско и върху седалищната част. Чернодрешното облекло е обратно на белодрешното:чернодрешно: горе стегнато, долу разширено; белодрешно: горе разширено, долу стегнато.
Сукманена женска носия
Това е дебела вълнена тъмноцветна дреха с затворена туникообразна кройка като на ризата. Най-често сукманът е без ръкави, но има и с дълги ръкави (Средногорско) и с ръкави до лактите (Ихтиманско-Самоковско). В редки случаи има летни сукмани от бяла конопена или памучна тъкан (Трънско, Малкотърновско, Дедеагачко).
Разпространението на този тип женско облекло заема широка ивица на юг от двупрестилченото – от западната граница на страната до Черно море. На юг границата му включва Трънско, Брезнишко, Софийско, Самоковско, след което върви по северните склонове на Родопите, като в Асеновградско свива на юг и обгражда Ксантийско и Смолянско, а след това на север от Пловдив и Чирпан и източно от Стара Загора свива пак на юг, за да обхване почти цяла Тракия източно от двупрестилчените носии, тъй като сукманът се употребява редом с двете престилки като зимно облекло или само за у дома.
Типичната кройка на сукмана е еднаква с кройката на ризата. При по-широка тъкан клиновете му стигат до областта на талията, дори бива стесняван още повече с дипла. В някои райони подмишното разширяване става с отделна изрязка от плата. На много места страничните клинове са повече от два (Пирдопско, Панагюрско, Карловско, Тетевенско). По-особена е кройката на сукмана при еркечко-голичката носия (Поморийско) и у разселници от тия две села в Варненско и Провадийско. Дрехата им се състои от горна част – елече, наричана чапак, чипак, и долна – поли. Особеното в случая е и твърде високото подгръдно съединяване на тия две части.
Кроежът на сукмана, както и на всички по-старинни дрехи у българите, е съобразяван с ширината на плата.
Характерно за сукмана е и това, че в най-многото случаи върху него е съсредоточена украсата на облеклото. Тя е постигана предимно с везмо или с пришиване на цветни сукна по полите или по ръкавите. Богата е украсата на сукманите с изплитани разноцветни върви, гайтани, а по-късно с разни ширити, плетеници или дантели.
Характерно за сукманените носии е наличността само на предна престилка (прегач, фуста). В всички случаи тя е цветна, обикновено рязко очертаваща се на черния фон на сукмана, червена, зелена, жълта, дори бяла. В някои случаи пъстротата й е допълвана с бродерия. В западните предели на сукманения тип обаче съществуват носии и без престилки. Сукманите при тях са извезани отпред (Трънско, Софийско). Тази безпрестилченост продължава и по на изток – в Пирдопско, с почти никаква украса. Естетиката в тоя случай се изразява в обилна надипленост поради многото клинове на дрехата.
За сукманената носия е характерен и поясът, който в най-многото случаи е дълга и широка към 20-25 см. вълнена тъкан, обикновено червен, оранжев или тъмновинен. Увива се гладко и стегнато няколко пъти около тялото. Само при западните безпрестилчени сукманени носии се употребява тесен пояс (4-5 см), наричан зункя или колан, или пък само еднократно опасващ колан с сребърни пафти. При някои източнобългарски сукмани поясът е и пъстроцветен, с което се различава от мъжките. Само на едно място, и то в ограничен обсег (Сливенско, Ямболско) се употребява тесен, почти въжеобразен плетен пояс, наричан уйца (ивица).
Най-постоянната горна дреха за хладно време при сукманеното облекло е салтамарката – по кройка еднаква с абата при мъжкото чернодрешно облекло. Разликата е в по-бедната украса, а ако не е бедна, тя е с сърма (Среднородопско). При Софийската носия зимна или тържествена празнична дреха е черното безръкавно дълго менте с изразително клината кройка и недопиращи се предници. По кройка и украса в хълбоците то е подобно, но глухчето в Северозападна България, от което се различава по цвят и украса. От същата кройка е и широко разпространеното черно джубе при сукманените носии в Западно Средногорие, което не е така украсено и е почти само празнична и венчална дреха.
В западните сукманени носии, кожухът е постоянна зимна дреха и за жените, но само в неговата къса и винаги клината кройка, така както е клинат и дългият до под коленете мъжки кожух в тази област.
При сукманената женска носия е запазена и една от най-несложните горни дрехи в българското облекло – кича при еркечко-голичката носия, както и при Хасковската и Първомайската женска и мъжка носия в бял цвят и по-друга фактура на тъканта. Тя се носи почти постоянно върху препасания с престилка сукман. Приготвяна е от дебел черен вълнен плат с дълги ресни откъм лицето. Дълга е до над колената и е скроена от един плат, прегъната в областта на рамената за гръб и предница. Предницата е разрязана по цялата дължина, като двете й половини са пришити без посредството на клинове отстрани към гръбния плат с оставени места за ръцете.
Родопска фолклорна област
Женският народен родопски костюм спада към женската сукманена носия и свързаната с нея “чернодрешна носия”
Въпреки названието “родопска носия”, съществуват известни различия в народните костюми в различните краища на Родопите. Съществуват много разновидности, като най-богата на варианти е среднородопската носия. Главното различие е в нюансите на тъканите , в съдържанието на орнаментите, размерите на декоративните площи и др. Въпреки известните различия родопската носия винаги е съставена от няколко основни части: риза, сукман, пояс, престилка.
Ризата е приготвена от ленено платно, а по-късно и от памучно. Тя е туникообразна, с високи, островръхи клинове, с дълги прави ръкави, които в долния си край са широко отворени. Ризата е с кръгъл отвор за главата, а отпред е със среден разрез, дълъг около 30 см. Украсена е с жълтокафяви широки кенарени ивици по края на платното, я по края на ръкавите с пъстри орнаменти. Полата е украсена единствено по краищата с шевица от копринени конци, тъй като нагоре ризата е изцяло покрита от сукмана.
Сукманът е приготвен от вълнен тъмносин или домашно приготвен плат. Затова се нарича и “вълненик”. Местна особеност са тесните му клинове и отсъствието на декоративни елементи, които да подчертават краищата им. Ръкавите са къси, до над лактите, а пазвената изрезка е дълбока с с елипсовидна форма. Сукманът е декориран с апликации от червено или оранжево сукно по края на ръкавите. Апликацията е с пъстроцветни орнаменти, съставени от различни линии. Полата е украсена с няколко успоредни реда от едри бодове, в повечето случаи от жълти конци. Пазвеният отвор е обточен с оранжеви и жълти ивици и гайтани.
Поясът е постоянна част от носията. “Женският родопски пояс” се отличава с вълнената си тъкан и с големите си размери – широк е около 35см, дълъг 2-3 метра. Носи се сгънат на две по ширината и завит неколкократно около кръста. Цветът му е от жълточервен до виолетовочервен.
Престилката, наричана още “родопски мендил” е известна с колорита си. Отличителните и белези са слънчевите съчетания от жълти, огненочервени и зелени цветове, които се пресичат и образуват различни по цветове квадрати. Сукманената носия в Родопите е едно от малкото женски облекла в страната, при които връхната дреха е тясно свързана с народното облекло. Това се обяснява с климатичните условия, при които връхната дреха (салтамарка) е практична необходимост. Приготвена е от вълнена дебела тъкан и е удобна за работа. Изработена е от плата на сукмана, къса до кръста, разтворена отпред, с дълги ръкави, по украса е свързана с носията. По предницата и краищата на ръкавите е извезана със сърмени линии, предимно растителни орнаменти.
Прическата на родопчанки е изключително изчистена по форма. Косите са гладко сресани, разделени по средата на два снопа, сплетени на плитки, започващи от тила и свободно спуснати по гърба. Понякога краищата на плитките са сплетени в един сплитък.
Прическата подсказвала семейното положение. Момите били с открити коси, сплетени много старателно, а невестите покривали косите си с кърпа.
Забраждането има няколко разновидности. Може да се извърши самостоятелно с кърпа или с мека подложка от ниска цилиндрична шапчица, която е от червено сукно и се прикрепя чрез подбрадник. Друга кърпа е “тестемелът”. Той е от домашно платно, много тънко, с бяла среда и цветни краища, в които преобладава червеното. Забрадката на невестите се придружава от много накити, съставени от пластинки, подредени като рибени люспи.
Принадлежностите за обуване са произведения на абаджийството. Към тях спадат високите до колената “бели калцуни”, ниските до глезените “лапчунки”, плитки “терлици”. Те се носят с меки или подковани чехли. Чорапите на родопчанки са бели, а в областта на глезените са украсени с цветни растителни орнаменти.
Мъжката родопска носия е в пълна хармония с женската. Тя също спада към “чернодрешните носии”. Съставът и е богат : туникообразна риза от бяло платно, с широки ръкави, събрани в долния край с тясно коланче; потури с широка горна част и постепенно стесняващи се крачоли; горна дреха (копаран), къса до кръста, разтворена опреде, с дълги ръкави; още една връхна дреха (джамадан), също отворена отпред, но с покриващи се предници; “елек” без ръкави. Дрехите са приготвени от домашна вълнена тъкан в ествения и тъмен цвят. Украсата е от черни гайтани, обточващи ръбовете и шевовете на дрехите. Орнаментите са преди всичко спирали, кръгове и растителни елементи. Неделима част от костюма е вълненият пояс в огненочервен до оранжевожълт цвят, който отговаря на цвета на женският пояс и по този начин се създава уникална връзка между женската и мъжката носия, за всеки един от районите на Родопите. Овчарската носия се познава по “овчарският шал”. Той представлява наметка от вълнена плътна тъкан в кафявочервен цвят с брош (Rubia tinctoria) , с размери около 2,5м на 70-80 см. Носи се преметнат през рамо. Използвал се при пътуване , а при работа на открито се използва за постелка и завивка. Овчарите носели и кожен “силях” – пояс от няколко пласта кожа, между които се затъквало оръжието, глезените на краката им, до средата на прасеца, били обвити с дебели бели навои, пристегнати с черни върви. Към облеклото им се включвала и плетена шапка в светъл цвят. Родопската носия е със славянски произход. Славянската основа проличава в кройката на дрехите, състава на костюма, както и в техниката, съдържанието и очертанията на везбените и тъканните орнаменти. Производството и ползването на народния костюм в този край продължава в значително дълъг период от време, след навлизането на новите начини на производство. Това се дължи най-вече на удивителното приспособяване от страна на майсторите на новите манифактурни стоки, към уподобяване на старинните везма и пошиви. Мъжката народна носия проявява устойчивост до упадъка на абаджийския занаят, причинен от силната конкуренция на фабричното производство. Извезаните женски дрехи започват да изчезват заедно с оттеглянето от занаята на последните терзии.
Тракийската носия
Женската носия се свежда главно до сукманената в по-голямата част на Тракия и саичената в централната южна част на Тракия. Мъжката носия за цялата област спада към чернодрешната.
Сукманената носия се състои главно от риза, вълнен сукман, тесен тъкан пояс или колан с пафти или чапрази, престилка и втъкана в пояса шарена кърпа. Украсата на главата зависи от семейното положение. Момите си сплитат на повечето места косите на много ситни плитки, забрадките са цветни и тъмни. Допълнително главата се украсява с венци, китки, монети, мъниста или пера. Някъде се носят и шапчици, покрити с кърпа. Невестината забрадка е в повечето случаи бяла квадратна кърпа или цилиндрична шапка покрита с бяла кърпа и допълнителна украса. На краката носят чорапи и бели или черни калци за предпазване от студ. Обуват се обувки (кондури), а в домашна обстановка терлици или чехли.
Саичената носия се различава главно по това, че сукманът е заменен със сая.
Мъжката носия се състои от бяла памучна риза, потури – черни или бозови, широк червен или вишнев вълнен пояс, къс без ръкави елек. На някои места елекът или антерията се затъква в потурите и поясът се намотава върху тях. На главата се поставя черен овчи калпак. На краката се носят кожени островърхи цървули или обувки. Тракийска област включва три подобласти. Това са: Същинско Средногорие, Сърнена гора и Горнотракийската низина.
SNEJIHAND 